Софийската котловина или още Софийско поле е добре позната географска област за страната, която обхваща голяма територия. Котловината се намира в западните предели на страната и е най-голяма по площ от така наречените Задбалкански котловини. Много на брой планински дялове си поделят разположението на котловината, като несъмнено най-известна от всички е Стара планина. Между другото тя е най-дългата за цялата страна. На югозапад са планините Люлин и Витоша, като във втората планина най-високата точка е Черни връх. Всяка година в деня на туризма, основател на който е Алеко Константинов, се организира и провежда поход до едноименната хижа, а миналата година събитието беше вечерно. Общо 1180 квадратни километра е площта на котловината, ако приемем точно описание на нейните граници. Това означава да вземем под внимание абсолютно всички върхове, местности и участъци, които влизат в нейното разпределение. Ширината варира от 5 до 20 километра, а дължината в посока от северозапад на югоизток е 75 км.
Хълмистата и подложна част на котловината е известна като Софийско поле, което се характеризира като широко и равно. То е станало нарицателно за шопите, които говорят диалект на родния ни език и обикновено анекдотите за тях са все неизменно свързани с полето. Като умереноконтинентален може да се дефинира характерът на климата, а средната годишна температура достига определени стойности. Тя е около 9-10 градуса по Целзий, но през януари стойността е значително по-ниска – два градуса под нулата. Искър и нейните известни притоци като Владайска и Перловска река отводняват котловината, но поради равнинният характер и сравнително малкото количество валежи, отокът е малък. Той не надвишава от 30 до 60 мм. Не бива да забравяме за значението на минералните извори, на които е богата тази част от софийска област. И ако е невъзможно в действителност да знаем имената на всички, то Княжево определено е известен дори само с това, че има квартал с такова име. Именно тук е разположена вилата на вече покойната легенда на родната естрада Емил Димитров. Горна Баня, Банкя и Панчарево също са не по-малко известни, като всяка от тези местности се характеризира с наличието на минерален извор.
Разломният характер на Софийско е пряка последица от разнообразните по характер сеизмични колебания, така характерни за областта. Блатата и езерата имат голямо значение за набавянето на строителни основни материали, най-вече пясък. Чакълът се явява вторият по важности и употреба материал, като трябва да се има предвид, че продуктите се използват главно за София. Колкото до рибното разнообразие в този вид водни басейни, това е дълъг и постепенен процес през годините. Независимо дали по изкуствен път или чрез зарибяване, сега в тези водни басейни има различни по вид риби, като например шаран, щука, бяла риба и толстолоб. Шаварите и тръстиката пък изобилстват в големи количества по бреговете, ето защо това е най-разпространената растителност за областта. Лигнитните въглища са полезното изкопаемо, на което е богата столицата. Неслучайно Софийски въглищен басейн продължава да е главен източник за страната, а в близост до селата Балша и Кътина има много от този материал. Разположени са на дълбочина от сто до петстотин метра.
